100 въпроса и отговора за фирми, данъци, осигуровки и счетоводни услуги през 2026 г.

Да, ако планирате системна стопанска дейност с цел печалба. Законният подход изисква да направите регистрация на фирма (най-често под формата на ЕООД или ЕДПК съгласно Търговския закон) преди първите продажби. Работата като физическо лице се санкционира от Националната агенция за приходите (НАП) като нерегламентирана стопанска дейност и води до солени глоби и неблагоприятно данъчно облагане.

Практически пример: Мария планира стартиране на бизнес със салон за красота в София. За да приема плащания в брой и с карта, тя се нуждае от касов апарат (фискално устройство), регистриран по Наредба Н-18. Затова Мария първо прави регистрация на фирма и сключва договор за счетоводни услуги, за да отчита законно своите приходи, разходи и осигурителни вноски от първия ден.

Най-популярната форма по Търговския закон при самостоятелен бизнес е ЕООД, тъй като ограничава личната ви отговорност до размера на капитала. Моделът ЕДПК е подходящ предимно за стартъпи, които ще привличат външни инвеститори. Друга възможност е регистрацията като свободна професия (самоосигуряващо се лице), която предлага алтернативно данъчно облагане без учредяване на дружество.

Практически пример: Иван стартира като IT специалист на свободна практика в София. Той избира регистрация на фирма тип ЕООД, за да предпази личното си имущество от бизнес рискове. Тъй като ще работи с клиенти от чужбина, той веднага наема кантора за счетоводни услуги, която да извърши задължителната регистрация по ДДС пред Националната агенция за приходите (НАП) още преди издаването на първата фактура, осигурявайки му правилно счетоводно обслужване.

Цената за регистрация на фирма се формира от няколко компонента: държавна такса, банкови такси за набирателна сметка, нотариални такси за заверка на документите и хонорар за професионална подготовка. Подаването на документите по електронен път към Търговския регистър ви спестява 50% от дължимата държавна такса към Агенцията по вписванията. От 2026 г. всички такси и изисквания за минимален капитал се определят изцяло в евро.

Практически пример: Петър планира да регистрира ЕООД за строителна дейност в София. Вместо да плаща пълна такса на гише, той се възползва от електронно подаване. Петър предварително избира фирма за счетоводни услуги, която да поеме последващото счетоводно обслужване, за да анализира заедно с нея бъдещото данъчно облагане, осигуровките и необходимостта от незабавна регистрация по ДДС преди сключването на първите договори.

При правилно подготвени документи процесът по регистрация на фирма е изключително бърз. По закон заявленията за първоначално вписване в Търговския регистър се разглеждат до края на следващия работен ден след подаването им. Ако обаче длъжностните лица открият нередовности, те дават указания за отстраняването им, което може да забави процедурата с няколко дни.

Практически пример: Собственик на нов електронен магазин подготвя учредяването на своето ЕООД и успоредно с това избира кантора за онлайн счетоводство. Веднага след вписването, избраната кантора стартира нужното счетоводно обслужване: декларира началото на дейността пред Националната агенция за приходите (НАП), урежда плащането на осигурителни вноски на собственика и преценява необходимостта от регистрация по ДДС, за да може магазинът да стартира продажби без забавяне.

2:18 PM

Да, напълно възможно е сами да подготвите и подадете документите за регистрация на фирма в Търговския регистър, включително по електронен път. Важно е обаче всички бланки да са попълнени изрядно, тъй като всяка нередовност може да доведе до отказ от страна на Агенцията по вписванията и загуба на внесените държавни такси.

Практически пример: Мария иска да отвори малък хранителен магазин в София и решава сама да подготви документите за своето ЕООД или ЕДПК. Още преди старта на дейността обаче тя сключва договор за счетоводно обслужване, тъй като правилното отчитане на продажбите и данъците изисква професионални счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ помага да избере оптималното данъчно облагане и кога да се извърши задължителната регистрация по ДДС пред Националната агенция за приходите (НАП).

Да, изключително препоръчително е да изберете кантора за счетоводни услуги още преди реалното стартиране на бизнес. Съгласно Закона за счетоводството, управителят на фирмата носи отговорност за организацията на отчитането. Професионалното счетоводно обслужване от първия ден гарантира правилно спазване на сроковете за деклариране пред Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария регистрира ЕООД за фризьорски салон в София. Преди да приеме първия си клиент, тя сключва договор за счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ веднага подава декларация за начало на дейността на Мария като самоосигуряващо се лице (заради дължимите осигурителни вноски), настройва отчетността на касовия апарат, планира нейното данъчно облагане и преценява дали е нужна незабавна регистрация по ДДС.

След вписването в Търговския регистър трябва да прехвърлите капитала по разплащателна сметка и да организирате вашето счетоводно обслужване. При първата реална бизнес операция, собственикът (или управителят) е длъжен да декларира началото на дейността си пред Националната агенция за приходите (НАП) в 7-дневен срок. Според спецификата на дейността се правят и други нужни стъпки, като избор на данъчно облагане или регистрация по ДДС.

Практически пример: Петър регистрира ЕООД за строителен бизнес в София. Преди първия си обект или издадена фактура, той сключва договор за счетоводни услуги. Неговата счетоводна кантора веднага подава нужните декларации за осигурителни вноски пред НАП, организира финансовите документи и преценява дали доброволна или задължителна регистрация по ДДС е по-подходяща за стартирането на проекта.

Законът не изисква изрично поддържането на банкова сметка, но на практика бизнесът не може да функционира без нея. При регистрация на фирма тип ЕООД/ООД набирателната сметка е задължителна за внасяне на капитала. Допълнително, всички плащания към Националната агенция за приходите (НАП) за данъци и осигурителни вноски, както и трансакциите над законовия лимит за плащания в брой, се извършват единствено по банков път.

Практически пример: Иван регистрира ЕООД за малък онлайн магазин в София и веднага разкрива фирмена разплащателна сметка. Това му помага да раздели личните от фирмените финанси, което е ключово за коректното данъчно облагане. Фирмената сметка улеснява текущото счетоводно обслужване и ползваните счетоводни услуги, а тъй като Иван работи с доставчици от ЕС, неговият счетоводител следи и за сроковете за регистрация по ДДС.

Да, законът го позволява, стига във вашия трудов договор да няма клауза за забрана на конкурентна дейност (специфични забрани има за държавните служители). Можете да притежавате ЕООД или ЕДПК, но ако полагате личен труд в дружеството, трябва да се регистрирате като самоосигуряващо се лице. Общият доход, върху който дължите осигурителни вноски от двете места, се ограничава до законовия максимум в евро от 2026 г.

Практически пример: Георги работи на трудов договор, но паралелно прави регистрация на фирма (ЕООД) в София за допълнителни IT услуги. Той наема кантора за счетоводни услуги, за да организира правилното счетоводно обслужване и декларациите към Националната агенция за приходите (НАП). Тъй като Георги вече се осигурява на максималния доход (2300 евро за 2026 г.) от основната си работа, той не дължи допълнителни осигуровки през фирмата си, но счетоводителят му следи за правилното данъчно облагане и лимитите за регистрация по ДДС.

И двете форми позволяват еднолично управление, но са създадени с различна цел. ЕООД е утвърден и масово използван модел по Търговския закон, който е лесен за администриране. Новото ЕДПК (еднолично дружество с променлив капитал) дава гъвкавост при прехвърляне на дялове и привличане на инвеститори, но има законови ограничения: персонал под 50 души и годишен оборот или активи до 4 млн. лв.

Практически пример: Мария стартира онлайн магазин в София и анализира ЕООД или ЕДПК за планираната регистрация на фирма. Тъй като не предвижда привличане на съдружници, тя избира ЕООД за по-лесно ежемесечно счетоводно обслужване. Преди регистрацията Мария се консултира за счетоводни услуги, за да планира правилно своето данъчно облагане, декларирането на осигурителни вноски пред Националната агенция за приходите (НАП) и преценка за ползите от регистрация по ДДС.

Дружеството с променлив капитал (ДПК) е иновативна правна форма по Търговския закон, създадена за бързо развиващи се стартъпи. За разлика от класическите дружества, капиталът му не се вписва в Търговския регистър, а се отчита в края на финансовата година. Това улеснява прехвърлянето на дялове и привличането на инвеститори. При един собственик формата се нарича ЕООД или ЕДПК.

Практически пример: Двама програмисти в София правят регистрация на фирма тип ДПК с план да предоставят дялове на бъдещите си служители. Те веднага сключват договор за счетоводни услуги, тъй като специфичното счетоводно обслужване на ДПК, правилното данъчно облагане при раздаване на дялове, плащането на осигурителни вноски към Националната агенция за приходите (НАП) и преценката за регистрация по ДДС изискват специализирани финансови експерти.

Основната разлика по Търговския закон е в броя на съдружниците – ООД има двама или повече собственици, докато ЕООД се притежава от едно лице. За самостоятелен старт ЕООД е по-практичният избор заради по-бързото вземане на решения. При бъдещо разрастване или партньорство, формата лесно може да се преобразува в ООД чрез вписване в Търговския регистър.

Практически пример: Двама стоматолози в София планират съвместна регистрация на фирма за дентален център – в този случай ООД е естественият избор. Още преди първия пациент те сключват договор за счетоводни услуги, тъй като специфичното счетоводно обслужване на медицински дейности, тяхното данъчно облагане, декларирането на осигурителни вноски пред Националната агенция за приходите (НАП) и особеностите при регистрация по ДДС за лекари изискват професионален надзор.

В почти всички случаи ЕООД е по-сигурният и финансово изгоден избор. При ЕТ собственикът отговаря за бизнес дълговете неограничено с цялото си лично имущество, докато при ЕООД отговорността е до размера на фирмения капитал. Има разлика и в тяхното данъчно облагане – ЕТ се облага с 15% данък върху печалбата, докато при ЕООД се дължи 10% корпоративен данък (+5% данък върху дивидента при изтегляне на печалбата).

Практически пример: Иван иска да отвори малък квартален магазин в София. Вместо ЕТ, той избира регистрация на фирма тип ЕООД, за да защити личните си активи. Преди първите покупки на стока, той наема кантора за счетоводни услуги, тъй като професионалното счетоводно обслужване му спестява данъчни грешки, оптимизира неговите осигурителни вноски пред Националната агенция за приходите (НАП) и проследява праговете за регистрация по ДДС.

За развиващ се бизнес с реални фирмени разходи, планове за офис, техника и персонал, ЕООД е по-подходящият избор, тъй като позволява признаване на фактическите разходи и ограничава личната ви отговорност. Регистрацията като свободна професия е лесна и удобна за индивидуални фрийлансъри поради специфичното данъчно облагане с 25% нормативно признати разходи, но не е пригодена за мащабиране на дейността.

Практически пример: Програмист започва работа на свободна практика, но планира да създаде екип и да обслужва големи чуждестранни компании. Вместо като свободна професия, той прави регистрация на фирма тип ЕООД и наема кантора за счетоводни услуги. Неговото счетоводно обслужване включва признаване на реалните разходи за софтуер и техника, деклариране на осигурителни вноски, а при работа с чуждестранни партньори – и задължителна регистрация по ДДС пред Националната агенция за приходите (НАП).

Да, но това не е автоматично преобразуване на досегашната ви дейност. Тъй като свободната професия се води на физическо лице, преходът изисква регистрация на фирма в Търговския регистър като изцяло нов субект. След това трябва да спрете самоосигуряването си като физическо лице пред Националната агенция за приходите (НАП), да преподпишете договорите през новото дружество и да съобразите промененото данъчно облагане.

Практически пример: Маникюрист в София работи като свободна професия, но решава да разшири бизнеса си и да наеме персонал. Тя прави нова регистрация на фирма (тип ЕООД или ЕДПК) и се насочва към кантора за счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ подготвя документите за спиране на дейността като физическо лице, стартира новото счетоводно обслужване, урежда нейните осигурителни вноски през дружеството и проверява дали е необходима нова регистрация по ДДС за фирмата.

Да, едно физическо лице може да притежава няколко дружества тип ЕООД или ЕДПК и да бъде съдружник в други компании. Всяко от тях обаче е отделно юридическо лице. То има самостоятелно данъчно облагане, счетоводна отчетност и задължения към Националната агенция за приходите (НАП). Собственикът декларира осигуряването си само през едно от дружествата, за да се избегне дублиране на осигурителни вноски.

Практически пример: Иван вече притежава строителна фирма в София, но решава да стартира и онлайн магазин. Вместо да смесва коренно различни дейности, той прави нова регистрация на фирма (второ ЕООД) в Търговския регистър. Той сключва общ договор за счетоводни услуги, като една кантора поема цялостното счетоводно обслужване и на двете дружества, отчитайки прецизно техните разходи, данъци и условията за регистрация по ДДС.

Да, съдружие може да бъде създадено на всеки етап от развитието на фирмата. Ако първоначално сте започнали с ЕООД или ЕДПК, можете да приемете нов съдружник и дружеството да се преобразува в ООД или ДПК по Търговския закон. Това изисква актуализиране на учредителния договор и вписване на промените в Търговския регистър (за ООД) или отразяване в книгата на съдружниците (за ДПК).

Практически пример: Мария стартира със салон за красота в София като ЕООД. След време тя привлича нов партньор и фирмата става ООД. Мария се обръща към своята кантора за счетоводни услуги, за да се отрази промяната на собствеността. Счетоводителят урежда документите за осигурителни вноски на новия съдружник, актуализира информацията пред Националната агенция за приходите (НАП) и продължава текущото счетоводно обслужване и контрола по регистрация по ДДС.

Да, при ЕООД или ЕДПК едно и също физическо лице може да бъде едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Това е най-разпространеният модел за стартиращ бизнес съгласно Търговския закон. Важно е обаче правилно да се определи юридическото основание, на което собственикът ще полага личен труд и ще внася своите осигурителни вноски.

Практически пример: Иван регистрира ЕООД за малка строителна фирма в София, като съчетава ролите на собственик и управител. Преди старта на първия строителен обект, той избира кантора за счетоводни услуги. Неговият счетоводител регистрира Иван като самоосигуряващо се лице пред Националната агенция за приходите (НАП), поема текущото счетоводно обслужване на дружеството и планира неговото данъчно облагане и праговете за регистрация по ДДС.

Не, собственикът на ЕООД не е длъжен да сключва трудов договор със собственото си дружество, за да работи в него. Вместо това той може да полага личен труд и да се осигурява като самоосигуряващо се лице (собственик на фирма). Всички детайли около неговото данъчно облагане и дължимите осигурителни вноски се уреждат чрез декларации към Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария притежава ЕООД за салон за красота в София и лично работи като козметик в него. Тя избира да полага личен труд, без да сключва трудов договор със себе си. Преди да отвори салона, тя сключва договор за счетоводни услуги. Кантората поема нейното счетоводно обслужване: регистрира я като самоосигуряващ се собственик, отчита правилно възнаграждението ѝ за личен труд, декларира данъците и следи за условията за регистрация по ДДС.

Не, законът не задължава управителя на дружеството да получава заплата по своя договор за управление и контрол (ДУК). Когато собственикът на ЕООД или ЕДПК съвместява и ролята на управител, той може да управлява без заплата, като се осигурява единствено като самоосигуряващо се лице. В този случай осигурителни вноски се дължат върху декларирания доход за личен труд.

Практически пример: Иван е собственик и управител на ЕООД за малка строителна фирма в София. Той не получава възнаграждение като управител, а декларира дейността си като самоосигуряващ се собственик. Иван избира счетоводна къща за счетоводни услуги, която организира неговото счетоводно обслужване: подава нужните документи към Националната агенция за приходите (НАП), отчита разходите за материали, организира правилното данъчно облагане и следи кога да се направи регистрация по ДДС.

Това са три напълно различни роли, които при малкия бизнес често се съчетават от едно лице. Собственикът притежава капитала, управителят представлява фирмата юридически, а самоосигуряващо се лице (СОЛ) е физическо лице, което полага личен труд в нея. Разграничаването им е критично за коректното изчисляване на данъци и осигурителни вноски по Търговския закон.

Практически пример: Мария регистрира ЕООД за хранителен магазин в София. Тя е собственик (притежава капитала) и управител (вписана в Търговския регистър). Когато започва лично да работи на касата в магазина, тя става и СОЛ. Мария предварително сключва договор за счетоводни услуги за текущо счетоводно обслужване. Счетоводителят декларира старта на дейността ѝ пред Националната агенция за приходите (НАП), планира нейното данъчно облагане и следи праговете за регистрация по ДДС.

Датата на вписване в Търговския регистър не е дата на автоматично стартиране на дейността. Фирмата започва реална работа от момента на първата стопанска операция – покупка на стока, плащане на наем или издаване на фактура. От този момент дружеството преминава към текущо данъчно облагане, а собственикът като самоосигуряващо се лице дължи осигурителни вноски към Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария регистрира ЕООД за онлайн магазин на 5 септември, но прави първата продажба и наема склад на 20 септември. Преди тази първа трансакция тя избира кантора за счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ поема текущото счетоводно обслужване: декларира 20 септември като официален старт пред НАП, организира финансовите документи и следи сроковете за регистрация по ДДС.

Самото вписване на фирмата не изисква автоматично подаване на документи в НАП. Но ако започнете да полагате личен труд като самоосигуряващо се лице (СОЛ), трябва да се подаде декларация за стартиране на осигуряването в 7-дневен срок. Всички други процедури – регистрация на касов апарат, трудови договори и регистрация по ДДС – се заявяват своевременно пред Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Иван регистрира ЕООД за строителна фирма в София и започва да работи по обекти. Преди първия проект той сключва договор за счетоводни услуги. Счетоводителят му поема всичко: регистрира Иван като СОЛ, декларира дължимите осигурителни вноски, организира оптималното му данъчно облагане и поема текущото счетоводно обслужване. Счетоводителят също така анализира дали е икономически изгодна незабавна регистрация по ДДС за покупка на строителни материали и техника и подава документите към НАП.

Да, напълно възможно е. Законовата уредба позволява на ЕООД или ЕДПК да развива стопанска дейност без нито едно наето лице на трудов договор. В този случай собственикът полага личен труд в компанията, като се осигурява като самоосигуряващо се лице. Всички въпроси около осигуровките и данъците се уреждат чрез отчети към Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария притежава ЕООД за онлайн магазин в София и в началото управлява и изпраща поръчките напълно сама. Тя сключва договор за счетоводни услуги още при старта. Счетоводителят ѝ поема нейното счетоводно обслужване: декларира дейността ѝ като самоосигуряващ се собственик, изчислява нейните осигурителни вноски, планира данъчно облагане на фирмата и следи оборотите за задължителна регистрация по ДДС.

Да, едноличният собственик на ЕООД или ЕДПК може сам да изпълнява цялата дейност на дружеството. В този случай не е необходимо да се назначавате на трудов договор, а се осигурявате като самоосигуряващо се лице (СОЛ). Дължимите данъци и осигуровки се отчитат и декларират пред Националната агенция за приходите (НАП) на база на полагания личен труд.

Практически пример: Мария регистрира ЕООД за фризьорски салон в София и първоначално сама обслужва всички клиенти. Преди да отвори врати, тя сключва договор за счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ веднага поема текущото счетоводно обслужване: урежда декларирането на нейните осигурителни вноски като СОЛ, съобразява оптималното данъчно облагане на бизнеса и следи оборота за задължителна регистрация по ДДС.

Не, самото притежание на дялове в компанията не ви задължава да плащате осигуровки. Ако обаче полагате личен труд или управлявате дружеството, вие ставате самоосигуряващо се лице (СОЛ). Задължението за внасяне на осигурителни вноски по Търговския закон възниква от първия ден на реалното стартиране на дейността и се декларира пред Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария притежава ЕООД за салон за красота в София и лично работи като козметик в него. Тъй като извършва трудова дейност, тя задължително се самоосигурява. Преди първия клиент Мария сключва договор за счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: регистрира я като СОЛ пред НАП, изчислява данъците и осигуровките ѝ, планира нейното данъчно облагане и проверява лимитите за регистрация по ДДС.

Да, ако освен заплатата по трудов договор полагате личен труд и в дружеството си. В този случай се регистрирате като самоосигуряващо се лице (СОЛ). Осигурителните доходи от двете места се сумират, но не могат да надхвърлят максималния месечен праг съгласно Търговския закон. Първо се внасят осигуровките по трудовия договор, а върху разликата до лимита се изчисляват дължимите осигурителни вноски през фирмата.

Практически пример: Иван работи по трудов договор, но паралелно прави регистрация на фирма (тип ЕООД или ЕДПК) в София за IT услуги. За да изчисли правилно задълженията си към Националната агенция за приходите (НАП), той сключва договор за счетоводни услуги. Счетоводителят му следи неговия доход. Тъй като за 2026 г. максималният праг е 2300 евро, ако Иван вече се осигурява на тази сума от заплата, през фирмата му не се плащат допълнителни осигуровки. Кантората извършва само текущото счетоводно обслужване, следи фирменото данъчно облагане и праговете за регистрация по ДДС.

Не. Ако по трудовия си договор вече сте осигурен върху максималния месечен праг съгласно Търговския закон, допълнителни осигурителни вноски през дружеството не се дължат. Това обаче не премахва изискването да декларирате стартирането на своята дейност като самоосигуряващо се лице (СОЛ). При изчислението НОИ дава приоритет на доходите от трудов договор.

Практически пример: Георги работи на трудов договор и се осигурява на максималния доход (2300 евро за 2026 г.). Същевременно той развива собствено ЕООД или ЕДПК за IT услуги в София. Георги избира кантора за счетоводни услуги, чийто счетоводител поема неговото счетоводно обслужване: декларира старта на дейността пред Националната агенция за приходите (НАП) без начисляване на нови осигуровки, следи данъчно облагане на фирмата и лимита за регистрация по ДДС.

Не, две фирми не означават автоматично двойни осигуровки. Ако полагате личен труд в няколко свои дружества, вие се осигурявате като самоосигуряващо се лице (СОЛ). Съгласно Търговския закон вие избирате само едно от дружествата, през което да декларирате и внасяте вашите месечни авансови осигурителни вноски към Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Иван е собственик на малка строителна фирма (ЕООД) и паралелно управлява онлайн магазин (второ ЕООД) в София. Той сключва договор за счетоводни услуги. Счетоводителят му поема цялото счетоводно обслужване: регистрира го като СОЛ само през едното дружество за месечните плащания, организира годишното изравняване, планира общото данъчно облагане и проследява праговете за регистрация по ДДС на всяка от двете фирми.

Като собственик на ЕООД или ЕДПК, който полага личен труд, вие избирате авансов осигурителен доход между законово определения минимум и максимум съгласно Търговския закон. За периода от 1 август до 31 декември 2026 г. минималният месечен осигурителен доход за всяко самоосигуряващо се лице (СОЛ) е 620,20 евро, а максималният е 2 300 евро.

Практически пример: Мария има фризьорски салон в София и се осигурява като СОЛ. Тя избира кантора за счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ я съветва да започне с минималния авансов праг от 620,20 евро за 2026 г. Кантората организира текущото счетоводно обслужване: внася месечните осигурителни вноски към Националната агенция за приходите (НАП), планира оптималното данъчно облагане и контролира праговете за регистрация по ДДС.

Да, вие определяте авансовия си месечен доход, но задължително в рамките на законовите граници съгласно Търговския закон. Като самоосигуряващо се лице (СОЛ) за периода от 1 август до 31 декември 2026 г. имате свободата да изберете сума между минимума от 620,20 евро и максимума от 2 300 евро на месец.

Практически пример: Стоматолог в София има собствено ЕООД за дентален кабинет и лично работи в него. Като СОЛ той избира да плаща авансови осигурителни вноски върху минималните 620,20 евро. Той ползва кантора за счетоводни услуги, която организира неговото счетоводно обслужване: декларира избора му пред Националната агенция за приходите (НАП), планира данъчно облагане и следи за задължителна регистрация по ДДС при покупки на апаратура от чужбина.

Самоосигуряването позволява на собственика по Търговския закон да плаща лични осигурителни вноски върху избран доход (между 620,20 и 2 300 евро за 2026 г.). Договорът за управление и контрол (ДУК) е приравнен към трудов договор – при него дружеството задължително удържа пълни осигуровки и 10% данък върху доходите (ДОД) върху възнаграждението на управителя.

Практически пример: Иван е собственик и управител на строителна фирма (ЕООД) в София. За да не плаща излишно ДОД и високи осигуровки по ДУК, той се регистрира като самоосигуряващо се лице (СОЛ). Неговата счетоводна кантора за счетоводни услуги поема изцяло текущото счетоводно обслужване: урежда регистрацията пред Националната агенция за приходите (НАП), оптимизира данъчно облагане и следи праговете за регистрация по ДДС.

Да. Като самоосигуряващо се лице (СОЛ) задължително плащате за фонд „Пенсии“, но по свой избор можете да плащате и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ). Този избор се заявява пред Националната агенция за приходите (НАП). За да получавате реални обезщетения от НОИ обаче, законът изисква минимален предварителен осигурителен стаж (например 12 месеца за майчинство).

Практически пример: Мария притежава ЕООД за козметичен салон в София и се осигурява като СОЛ. Тя сключва договор за счетоводни услуги, тъй като планира бременност. Нейният счетоводител отбелязва избора ѝ за ОЗМ в декларацията за старт на дейността, изчислява нейните осигурителни вноски, поема текущото счетоводно обслужване, планира оптималното данъчно облагане и следи лимита за регистрация по ДДС.

Не, стига действително да спрете да полагате личен труд в компанията. Задължението за осигурителни вноски по Търговския закон се определя от фактическата ви дейност, а не само от наличието на оборот. При пълно спиране на работата трябва да подадете декларация за прекъсване на осигуряването пред Националната агенция за приходите (НАП) в 7-дневен срок.

Практически пример: Мария има ЕООД за онлайн магазин в София, но временно спира бизнеса и спира всякакъв личен труд в него. Тя се обръща към фирмата си за счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ декларира прекъсването на статуса ѝ на самоосигуряващо се лице (СОЛ) пред НАП и поема нулевото счетоводно обслужване, с което временно спират данъчните декларации и плащанията по регистрация по ДДС.

Да, но само при определени условия. Годишното изравняване е задължително за ЕТ и свободните професии. При собственик на ЕООД или ЕДПК печалбата на фирмата не води до доплащане на лични осигурителни вноски, тъй като дружеството и собственикът са отделни лица по Търговския закон. Изравняване възниква само ако собственикът е получавал възнаграждение за личен труд от фирмата.

Практически пример: Петър има строителна фирма (ЕООД) в София и се осигурява като самоосигуряващо се лице (СОЛ). Фирмата приключва годината на печалба, но Петър не дължи лични изравнителни осигуровки върху нея. Той ползва кантора за счетоводни услуги, която прави годишното приключване, поема текущото счетоводно обслужване, планира данъчно облагане, декларира данните пред Националната агенция за приходите (НАП) и следи за регистрация по ДДС.

Основното данъчно облагане за ЕООД или ЕДПК се състои от два етапа: първо се дължи 10% корпоративен данък върху печалбата на фирмата. Вторият етап е 5% данък върху дивидентите, ако решите да разпределите чистата сума към себе си. Всички декларирани суми се плащат към Националната агенция за приходите (НАП) съгласно правилата по Търговския закон.

Практически пример: Мария има ЕООД за онлайн магазин в София, което за годината реализира печалба от 20 000 евро. Корпоративният данък е 10% (2000 евро). От останалите 18 000 евро Мария решава да си изплати дивидент, за което се дължи 5% данък (900 евро). Нейният счетоводител от кантората за счетоводни услуги изчислява тези плащания, води текущото счетоводно обслужване, планира нейните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и следи лимитите за регистрация по ДДС.

Корпоративният данък се изчислява върху данъчната печалба на фирмата (разликата между признатите приходи и разходи), а не върху оборота. Годишният счетоводен резултат се преобразува по правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Дължимият данък се внася към Националната агенция за приходите (НАП) съгласно изискванията по Търговския закон.

Практически пример: Малка строителна фирма (ЕООД) в София реализира годишни приходи от 100 000 евро и отчетени разходи от 70 000 евро. При данъчна печалба от 30 000 евро, дължимият корпоративен данък е 3000 евро (10%). Собственикът ползва счетоводни услуги и текущо счетоводно обслужване, за да бъде преценено кои разходи са признати, да се оптимизира неговото данъчно облагане, да се изчислят личните осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и да се следи за задължителна регистрация по ДДС.

Данъчната основа се намалява само от разходи, които са пряко свързани със стопанската дейност и са документално обосновани (с фактури). Личните покупки на собственика, платени от фирмената сметка, не се признават. Те се декларират пред Националната агенция за приходите (НАП) и се третират от закона като скрито разпределение на печалба, което се санкционира по Търговския закон.

Практически пример: Мария има ЕООД за козметичен салон в София. Разходите за наем, професионални материали, реклама и счетоводни услуги са напълно данъчно признати. Ако тя закупи домакински уред за дома си през фирмата, това нарушава правилата за данъчно облагане. Нейният счетоводител поема текущото счетоводно обслужване: пресява разходите, следи осигурителни вноски на Мария като самоосигуряващо се лице и отчита правото на данъчен кредит по регистрация по ДДС.

Не. Фирмената банкова сметка на ЕООД или ЕДПК не е личен портфейл на собственика. Плащането на лични нужди с фирмена карта е данъчно непризнат разход. Всяко подобно действие се третира от Националната агенция за приходите (НАП) като скрито разпределение на печалба, което се санкционира с 20% глоба съгласно Търговския закон.

Практически пример: Иван има ЕООД за строителна фирма в София и плаща с фирмена карта материали, инструменти и счетоводни услуги. Ако плати с нея семейна екскурзия, това нарушава правилата за данъчно облагане. Счетоводителят му от кантората за счетоводно обслужване веднага отделя трансакцията и указва на Иван как законно да разпредели средства от бизнеса – чрез дивидент, ДУК или възнаграждение за личен труд като самоосигуряващо се лице, следейки и неговите осигурителни вноски и прагове за регистрация по ДДС.

Собственикът може да извлече пари от фирмата само на регламентирано основание по Търговския закон: 1) чрез дивидент от чистата печалба (обложен с 5% данък); 2) като възнаграждение за личен труд или по договор за управление; 3) чрез служебни аванси за фирмени покупки. Нерегламентираното теглене на средства се наказва при ревизии от Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария има хранителен магазин в София и регистрира ЕООД. Вместо да взема суми от касата за лични нужди, тя използва счетоводни услуги. Счетоводителят ѝ поема текущото счетоводно обслужване: оформя решението за разпределение на дивидент, декларира данъка пред НАП, планира нейното данъчно облагане и дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и следи праговете за регистрация по ДДС.

Дивидентът е разпределената нетна печалба на дружеството към неговите собственици. Решение за дивидент се взема само въз основа на одобрен Годишен финансов отчет по Търговския закон. Изплатеният към физическо лице дивидент подлежи на 5% данък, който се декларира и плаща на тримесечна база към Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Иван има хранителен магазин в София и притежава ЕООД. След приключване на годината фирмата има чиста печалба от 20 000 евро. Иван взема решение за 10 000 евро дивидент, върху който се дължат 500 евро данък. За целта той ползва счетоводни услуги. Счетоводителят му поема текущото счетоводно обслужване: оформя документите за дивидент, оптимизира данъчно облагане, декларира осигурителни вноски на Иван като самоосигуряващо се лице и следи лимита за регистрация по ДДС.

Данъкът върху дивидента е 5% и се удържа директно от дружеството. Срокът за неговото деклариране и плащане към Националната агенция за приходите (НАП) е до края на месеца, следващ тримесечието, в което е взето официалното решение за разпределение. Този срок е обвързан с датата на протокола по Търговския закон, а не с физическото изтегляне на парите.

Практически пример: Мария има хранителен магазин в София и притежава ЕООД. На 15 септември тя подписва протокол за дивидент от 8000 евро, уържайки 400 евро данък. Мария ползва счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: декларира данъка пред НАП до 31 октомври, оптимизира нейното данъчно облагане, урежда личните ѝ осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и следи праговете за регистрация по ДДС.

По закон дивидент се разпределя само от вече установена нетна печалба (обикновено след приключване на годината). Търговският закон не предвижда регламентирана процедура за авансов дивидент при ЕООД. Тегленето на текущи пари от фирмата без официално решение се санкционира от Националната агенция за приходите (НАП) като скрито разпределение на печалба.

Практически пример: Иван има хранителен магазин в София и притежава ЕООД. През есента той вижда големи ежедневни обороти по банковата сметка на фирмата, но знае, че тези пари не са автоматично лична печалба. Той се консултира с кантората си за счетоводни услуги. Счетоводителят му поема текущото счетоводно обслужване: проверява дали има неразпределена печалба от минали години, от която Иван може легално да изтегли дивидент, оптимизира неговото данъчно облагане, декларира осигурителни вноски на Иван като самоосигуряващо се лице и следи лимита по регистрация по ДДС.

Не. Собственикът не дължи личен данък за печалбата, която остава в дружеството. Фирмата плаща 10% корпоративен данък върху печалбата си. Ако останалите 90% не се разпределят под формата на дивидент, а се реинвестират за развитие съгласно Търговския закон, 5% данък върху дивидентите към Националната агенция за приходите (НАП) не се дължи.

Практически пример: Мария има хранителен магазин в София и притежава ЕООД. След корпоративния данък фирмата разполага с 15 000 евро чиста печалба. Вместо дивидент, Мария оставя парите в магазина за купуване на нови хладилни витрини и стока. Мария сключва договор за счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: отчита разходите за новата техника, оптимизира нейното данъчно облагане, декларира личните ѝ осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и следи правилата по регистрация по ДДС.

4:18 PM

Оборотът е общата стойност на всички направени продажби, докато печалбата е сумата, която остава след приспадане на всички признати разходи. Затова една фирма тип ЕООД или ЕДПК съгласно Търговския закон може да има голям оборот, но малка печалба или дори да приключи годината на загуба.

Практически пример: Хранителен магазин в София има продажби за 100 000 евро (оборот). Ако разходите за стоки, наем, заплати и счетоводни услуги са общо 90 000 евро, остават 10 000 евро печалба:
Продажби (Оборот): 100 000 €
Разходи: 90 000 €
Печалба: 10 000 €
За целите на коректното данъчно облагане собственикът ползва текущо счетоводно обслужване. Счетоводителят изчислява 10% данък само върху чистата печалба от 10 000 евро, урежда плащането на осигурителни вноски на собственика като самоосигуряващо се лице и следи оборота за задължителна регистрация по ДДС пред Националната агенция за приходите (НАП).

Корпоративният данък се определя на годишна база. Съгласно разпоредбите на ЗКПО и Търговския закон, годишната данъчна декларация се подава, а изчисленият данък се заплаща по сметката на Националната агенция за приходите (НАП) в периода от 1 март до 30 юни на следващата календарна година.

Практически пример: Иван регистрира ЕООД за малка строителна фирма в София. След приключването на финансовата 2026 г., неговата кантора за счетоводни услуги изготвя отчетите. Счетоводителят изчислява дължим корпоративен данък от 2000 евро, който Иван трябва да внесе в НАП до 30 юни 2027 г. Като част от текущото счетоводно обслужване, кантората подава декларацията, планира неговото данъчно облагане, следи личните му осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и праговете за регистрация по ДДС.

Фирмата е на загуба, когато признатите ѝ разходи за годината са по-големи от приходите. При данъчна загуба дружество тип ЕООД или ЕДПК не дължи 10% корпоративен данък към Националната агенция за приходите (НАП). Загубата може да бъде пренасяна и приспадана от бъдещи печалби през следващите 5 години съгласно Търговския закон.

Практически пример: Мария регистрира ЕООД за хранителен магазин в София. За първата година приходите са 50 000 евро, а разходите за стока, заплати и счетоводни услуги са 55 000 евро:
Приходи: 50 000 €
Разходи: 55 000 €
Загуба: 5 000 €
Въпреки счетоводната загуба, Мария дължи личните си осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице (СОЛ). Кантората поема текущото счетоводно обслужване: декларира резултата в НАП, планира бъдещото данъчно облагане и следи изискванията по регистрация по ДДС.

Да, това е регламентирано пренасяне на данъчна загуба. Съгласно ЗКПО и Търговския закон, натрупаната данъчна загуба при ЕООД или ЕДПК може да се пренася последователно и да намалява облагаемата печалба през следващите 5 години. Този резултат се декларира пред Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Медицински център в София (регистриран като ЕООД) купува скъпа апаратура и през първата година отчита загуба от 10 000 евро. На втората година центърът реализира печалба от 30 000 евро. Счетоводителят от кантората за счетоводни услуги намалява основата за данъчно облагане:
Данъчна печалба: 30 000 €
Пренесена данъчна загуба: 10 000 €
Облагаема основа: 20 000 €
10% корпоративен данък: 2 000 €
Кантората води текущото счетоводно обслужване: отчита дейността, следи за осигурителни вноски на управителя като самоосигуряващо се лице и контролира покупките спрямо изискванията по регистрация по ДДС.

Данъчно признат разход е този, който е пряко свързан със стопанската дейност на дружество тип ЕООД или ЕДПК и е документално доказан с фактура. Тези разходи намаляват данъчната печалба на фирмата, върху която се начислява 10% корпоративен данък. Плащанията за лични нужди от фирмените сметки се санкционират от Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Ветеринарен кабинет в София (регистриран като ЕООД) заплаща наем на помещение, ветеринарен софтуер, консумативи и счетоводни услуги. Всички те са данъчно признати разходи. Ако собственикът плати семейна покупка с фирмената карта, това променя неговото данъчно облагане и се наказва по Търговския закон. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: пресява разходите, следи личните осигурителни вноски на лекаря като самоосигуряващо се лице и праговете за регистрация по ДДС.

Да, задължително. При дружества тип ЕООД или ЕДПК съгласно Търговския закон счетоводните документи се съхраняват в законови срокове (между 5 и 10 години, а ведомостите – 50 години). Банковото извлечение доказва само плащането, но не и самата сделка, която изисква фактура пред Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария има хранителен магазин в София и притежава ЕООД. Всеки месец тя събира фактурите за закупени стоки и ток и ги предава за счетоводни услуги. Нейната кантора поема текущото счетоводно обслужване: архивира дигитално документите, планира нейното данъчно облагане, следи за осигурителни вноски на Мария като самоосигуряващо се лице и организира проверките по регистрация по ДДС.

Липсата на фактура не означава непременно отписване на разхода. В зависимост от характера на операцията при ЕООД или ЕДПК съгласно Търговския закон, тя може да бъде призната с друг първичен документ (договори, извлечения, митнически декларации). Обичайните покупки от търговци обаче изискват фактура, иначе разходът е данъчно непризнат по ЗКПО.

Практически пример: Иван управлява строителна бригада (ЕООД) в София. За наеми от физически лица, банкови такси и счетоводни услуги той разполага с договори и банкови документи, които са напълно признати. За купените тухли и цимент обаче той задължително изисква фактури. Иван ползва текущо счетоводно обслужване за коректно данъчно облагане, деклариране на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и отчетност по регистрация по ДДС пред Националната агенция за приходите (НАП).

Да, стига закупената техника да се използва за целите на бизнеса. Съгласно Търговския закон активите над определен праг (обикновено 357,90 евро за 2026 г.) се заприходяват като дълготрайни материални активи и се изписват постепенно чрез амортизации. Покупките изцяло за лични нужди през фирмата се санкционират от Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: IT специалист в София прави регистрация на фирма тип ЕООД или ЕДПК и купува лаптоп, монитор и служебен телефон. Той сключва договор за счетоводни услуги. Неговият счетоводител поема текущото счетоводно обслужване: разграничава дълготрайните активи от текущите разходи, оптимизира неговото данъчно облагане, декларира осигурителни вноски на собственика като самоосигуряващо се лице и отчита ползвания данъчен кредит по регистрация по ДДС.

Да, фирмата може да придобие автомобил за стопанската си дейност. Цената му се признава като разход постепенно чрез амортизации. Разходите за гориво и поддръжка също се признават, ако са доказани с фактури и пътни листове. Личната употреба на фирмен автомобил се облага отделно от Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Иван управлява строителна фирма (ЕООД) в София. Той купува служебен автомобил и ползва счетоводни услуги. Счетоводителят му поема текущото счетоводно обслужване: завежда колата като актив съгласно Търговския закон, организира данъчно облагане на разходите и му разяснява, че за ползване на данъчен кредит по регистрация по ДДС пред НАП трябва да се закупи специален (товарен или N1) автомобил, а не стандартна лека кола. Също така счетоводителят следи и неговите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.

Право на данъчен кредит възниква, ако превозното средство не попада в дефиницията за „лек автомобил“ по ЗДДС. Това означава местата за сядане без водача да са повече от 5 (минимум 6+1 места). Възстановяване на ДДС се допуска и при товарни/специални (N1) превозни средства, закупени от фирма тип ЕООД или ЕДПК съгласно Търговския закон.

Практически пример: Строителна фирма (ЕООД) в София купува пътнически ван с 6+1 места за превоз на екипа си. Преди покупката управителят ползва счетоводни услуги. Счетоводителят му поема текущото счетоводно обслужване: преглежда талона, урежда документите за данъчен кредит пред Националната агенция за приходите (НАП) по нейната регистрация по ДДС, организира фирменото данъчно облагане и следи осигуровките му като самоосигуряващо се лице за дължимите осигурителни вноски.

Да, някои категории разходи се облагат по ЗКПО с данък върху разходите. Това са представителните разходи (делови вечери, подаръци за клиенти) и социалните разходи за персонала, облагани с 10%. За разходите в натура при лично ползване на фирмени активи от собственици на ЕООД или ЕДПК данъкът е 3% съгласно Търговския закон.

Практически пример: Малка IT фирма (ЕООД) в София организира делова вечеря с важен клиент. Този представителен разход се отчита по специален ред. Собственикът ползва счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: декларира и изчислява 10% данък към Националната агенция за приходите (НАП), планира оптималното данъчно облагане, урежда личните осигурителни вноски на собственика като самоосигуряващо се лице и следи лимитите по регистрация по ДДС.

Обичайните разходи на фирма тип ЕООД или ЕДПК (наем, материали, стока, реклама) не се облагат с допълнителен данък по Търговския закон. Данък върху разходите по ЗКПО се дължи само за: 10% върху представителните разходи (делови вечери) и социалните разходи за персонала; 3% данък върху разходите в натура за лично ползване на активи.

Практически пример: Стоматологичен център (ЕООД) в София плаща 300 евро за делова вечеря с бизнес партньор. Върху тези представителни разходи се дължат 10% данък (30 евро), платими към Националната агенция за приходите (НАП). Собственикът ползва счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: пресява разходите, планира данъчно облагане, декларира осигурителни вноски на лекаря като самоосигуряващо се лице и следи лимитите за регистрация по ДДС.

Данъкът върху разходите е годишен данък. Съгласно ЗКПО и Търговския закон, той се декларира в рамките на годишната данъчна декларация на фирма тип ЕООД или ЕДПК и се плаща към Националната агенция за приходите (НАП) в периода от 1 март до 30 юни на следващата календарна година.

Практически пример: IT компания (ЕООД) в София натрупва през финансовата 2026 г. представителни разходи за 1000 евро, върху които дължи 10% данък (100 евро). Собственикът ползва счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: декларира сумата пред НАП до 30 юни 2027 г., организира фирменото данъчно облагане, следи личните му осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и праговете за регистрация по ДДС.

Да, всяко дружество тип ЕООД или ЕДПК, което е извършвало дейност през годината, задължително подава декларация по ЗКПО. Срокът за електронното ѝ депозиране е до 30 юни на следващата календарна година съгласно Търговския закон. Изцяло неактивните компании са освободени от това изискване пред Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Мария има фризьорски салон в София и притежава ЕООД. Дори ако годината ѝ приключи на счетоводна загуба, тя е длъжна да подаде декларация. Мария ползва счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване: извършва годишното приключване, определя крайното данъчно облагане, декларира осигурителни вноски на Мария като самоосигуряващо се лице и следи лимитите по регистрация по ДДС.

Ако дружество тип ЕООД или ЕДПК няма никакви стопански операции, съгласно Закона за счетоводството и Търговския закон се подава декларация за липса на дейност в Търговския регистър до 30 юни на следващата година. Тя се подава само веднъж. Тогава не се дължат данъци към Националната агенция за приходите (НАП).

Практически пример: Иван регистрира ЕООД за бъдещ онлайн магазин, но през 2026 г. не стартира бизнеса. Той сключва договор за счетоводни услуги. Неговият счетоводител поема текущото счетоводно обслужване: подава декларацията за неактивност до 30 юни 2027 г., проверява спирането на осигурителни вноски на Иван като самоосигуряващо се лице, замразява данъчно облагане и следи статуса по регистрация по ДДС.

Да. Всяка развиваща дейност фирма тип ЕООД или ЕДПК е длъжна да обяви своя Годишен финансов отчет (ГФО) в Търговския регистър до 30 септември на следващата година съгласно Търговския закон. Това е самостоятелна процедура, отделна от подаването на данъчната декларация към Националната агенция за приходите (НАП) (чиито краен срок е 30 юни).

Практически пример: Мария има хранителен магазин в София и притежава ЕООД. В края на годината тя се обръща към кантора за счетоводни услуги. Нейният счетоводител поема текущото счетоводно обслужване: приключва годината, подава декларацията за данъчно облагане към НАП до 30 юни, декларира осигурителни вноски на Мария като самоосигуряващо се лице, следи оборотите за регистрация по ДДС и впоследствие публикува отчетите в Търговския регистър до 30 септември.

Годишният отчет за дейността (ГОД) е статистически отчет за приходите, разходите и персонала на фирмата. Той се подава задължително от работещите дружества тип ЕООД или ЕДПК до 30 юни на следващата година чрез Единната входна точка на НСИ и Националната агенция за приходите (НАП) съгласно правилата по Търговския закон.

Практически пример: Мария има хранителен магазин в София и притежава ЕООД. В края на годината тя ползва счетоводни услуги. Кантората поема текущото счетоводно обслужване и организира трите годишни задължения: подава ГОД към НСИ и данъчната декларация за данъчно облагане към НАП (до 30 юни), декларира личните осигурителни вноски на Мария като самоосигуряващо се лице, следи праговете за регистрация по ДДС и накрая публикува финансовия отчет в Търговския регистър (до 30 септември).

Не всяка фирма. Задължението за авансови вноски по ЗКПО зависи от нетните приходи от продажби за предходни периоди. Ако те не надвишават 153 387,56 евро, дружеството не плаща авансов данък. Новоучредените фирми също са освободени от това задължение през първите си две години.

Практически пример: Мария има хранителен магазин в София, регистриран като ЕООД. Годишните приходи на обекта са 100 000 евро, което е под законовия праг от 153 387,56 евро. Мария ползва текущо счетоводно обслужване, а нейният счетоводител следи растежа на бизнеса и приходите, за да определи дали и кога през следващите години за фирмата ще възникне задължение за авансови вноски към Националната агенция за приходите (НАП).